Как да разпознаем емоционално нестабилните хора?
Поведението на прочувствено нестабилната персона
Поведението на личностите от този вид варира дотам, че постоянно е мъчно да бъдат разпознати. Някои живеят в тиха болежка и обезсърчение. Други постоянно търсят по какъв начин да се скарат или сбият с някого, изключително със съпруга/та си, когото/която тормозят, от време на време и физически. Към тях спада и необузданата съблазнителка, която е полово привлекателна, само че толкоз изискваща, че прилепчивостта ѝ става отблъскваща. Както и доста други разновидности сред тези две крайности.
Независимо от това по какъв начин се демонстрира неустойчивостта,
прочувствените пикове и спадове
са нейна запазена марка. Докато всички ние от време на време се усещаме унили, раздразнителни или тревожни, тези рискови персони се усещат по този начин прекомерно постоянно. Имат и положителни дни, седмици и даже месеци. Но с времето първичният им метод да реагират на света става очевиден заради прочувствената им неустойчивост и изблиците им на своенравие.
Това не би било проблем, в случай че живееха сами в горска хижа, само че последствията нормално се стоварват върху някой, който е покрай тях: родител, брат или сестра, обичан, брачен партньор, дете или сътрудник. И тук стартират проблемите. Вътрешната неустойчивост на тази персона дестабилизира другите прочувствено, душевен и даже физически. Докато младежите могат да менят настроенията си и да опитват с рисковано държание, те в последна сметка надрастват този стадий. Емоционално нестабилната персона е непрекъснато нестабилна във времето и това пречи на връзките ѝ с другите.
Въпреки че доста от тези човеци постоянно осъзнават
мъчителните фактори от предишното,
които провокират нестабилното им държание, те, наподобява, са безсилни да управляват страстите и държанието си. Дори терапевтите намират работата с тях за сложна.3 С всички сили се пробвате да им протегнете ръка, само че това в никакъв случай не е задоволително. Общуването с подобен вид персони е описвано като прочувствено влакче на ужасите: в един миг сте техният воин, а в идващия не сте нищо повече от изплюта дъвка, залепнала на обувката им. Много пострадали от тяхната неустойчивост са ми казвали, че усещат по едно и също време обезверение и обезсърчение, до момента в който се чудят: „ Това пък от кое място пристигна? “ „ Наистина ли беше нужно? “ и „ Кога ще се случи още веднъж? “.
Децата на подобен родител бързо се научават непрестанно да преценят настроението му. „ Как е тя през днешния ден? “ – това е паролата, която е на устата на всички. Тъжно е да виждам какъв брой рано тези деца стартират да вървят като по яйчени черупки, тъй като знаят, че всяка божа заран
от спалнята може да излезе или светец, или страшилище,
готово да предизвиква болежка. Когато прочетем за деца, които желаят да се откажат от родителите си (и доста от тях са го направили), или да изоставен дома си по-рано от нормалното (преди 18-годишна възраст), това постоянно е тъй като са достигнали до границата на способността си да се оправят с този тип прочувствено нестабилни персони. Тези радикални стъпки са единственото, което им е останало, с цел да спасят личното си психическо здраве: пристигнало им е до гуша.
В службата вървим на пръсти към тези нестабилни персони, съвсем като дребни деца: „ Дали през днешния ден на шефа му е ден, или ще крещи и ще хвърля предмети като през вчерашния ден? “ Хората безусловно се крият в тоалетната или си вземат болничен, с цел да избегнат общуването с тези избухливи персони. Тяхното въздействие върху организацията или бизнеса може да е деморализиращо, по тази причина от ден на ден компании стават по-нетолерантни към прочувствено нестабилните персони, които избухват на работното си място.4 Някои организации са стигнали до такава степен, че да вкарат така наречен предписание на Сътън, посредством което да открият
„ свободна от гадняри “ среда
или зона в офиса. Както Робърт Сътън акцентира в своя бестселър (според класацията на „ Ню Йорк Таймс “ и „ Уолстрийт Джърнъл “) „ Правилото „ без гадняри “: по какъв начин да изградим цивилизована работна среда и да оцелеем в нецивилизована “, тези човеци носят повече щета, в сравнение с изгода, и е по-добре просто да се отървете от тях, в сравнение с организацията ви да пострада.
Емоционално нестабилните персони изпитват потребност сантименталните срещи да са изпълнени напрегнато. Нещата могат да ескалират до гневни разногласия, последвани по тяхно гледище от несдържан „ секс за помиряване “. Изумително е какъв брой бързо могат да преминат от яростен спор към парещ секс. За прочувствено нестабилната персона това не е проблем. Но на всички останали, както доста хора са споделяли с мен, това влакче на ужасите скоро им омръзва и с колкото повече жлъчност се сблъскват, толкоз по-рядко желаят фамилиарност и по този начин неуспехът на връзката е превдварително решен.
Свръхчувствителни
Тези персони постоянно не одобряват добре рецензията, прекомерно чувствителни са към действителни или мислени обиди и могат да ви се нахвърлят, когато се почувстват наранени. Те бързо влизат в ролята на жертви и незабавно демонизират близките или ги упрекват в непочтеност, учредена на мислени съмнения. В един случай, който показа с мен една от студентките ми в университета, майка отказала да поддържа връзка с трите си пораснали дъщери месеци наред, тъй като отишли на кино без нея. Тя ги обвинила в „ скрит план “ да я изолират и да употребяват опцията да „ я разискват злобно зад тила ѝ “ за метода, по който ги е отгледала. Това са
типичните функции, които тези персони играят
и които отразяват пиковете и спадовете в прочувственото им положение – те или са кралицата/кралят (желаещ да бъде обожаван от всички), или са жертвата и отхвърленият („ Никой не желае да си играе с мен/ всички са срещу мен “).
Тези три сестри създали какво ли не, с цел да се сдобрят с майка си и да я уверят, че не са желали да я наранят, като отидат на кино без нея, само че на вятъра. Тя се цупела, играела го афектирана със седмици и не разговаряла с тях. Това било типично за нея: откак дъщерите ѝ се помнели, майката била свръхчувствителна към обиди. И тъкмо в това е казусът. Свръхчувствителността е непрекъснатото положение на тези хора, и тя е изморителна, манипулативна и прочувствено изтощителна.
Но не това е най-лошото. Нестабилните персони са непрестанни
„ колекционери на обиди “.
Те натрупат и непрекъснато подозират обиди от страна на близките, неприятно отношение, случаи на неволна немарливост или несъобразителност, с цел да изстрелят след време напомнянето за тях като стрела, с която да наранят другите. Пословични са с това, че непрестанно вадят образци от далечното минало, от време на време отпреди десетилетия, за неща, които сте създали, не запомнили или споделили, които, основателно или не, са ги наранили по някакъв метод. И защото са толкоз нежни, описът им с несправедливости може да е прекомерно дълъг и обстоен, защото имат склонността в никакъв случай да не простят човешките недостатъци у другите. По някакъв метод те са, както добре ги дефинира фамозният криминолог Ленард Терито, „ жертви в търсене на принудител “.
––
Текстът е фрагмент от книгата „ Опасните персони “ от Джо Наваро, който дълги години е работил като профайлър във ФБР
